Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2011 04:04 - Полезни съвети относно таксиметровите превози
Автор: margun Категория: Забавление   
Прочетен: 400 Коментари: 0 Гласове:
0



 Обичам таксиметровите шофьори

 

Да си шофьор на такси не е просто начин да печелиш, когато бюрото по труда предлага само общинска работа, свързана с обществената хигиена. Това е призвание и рядък дар. Едва ли има човек, който да не се е натъквал на твърде способни в какви ли не речови форми шофьори – те са нашите идеолози, хора пълни с всякаква информация, която се чувстват длъжни да споделят с пътника, който го е еня само колко бързо се върти брояча и дали миризмата в колата идва от него или си е там отпреди.

Аз всеки ден пътувам с такси – на отиване и връщане от работа. Това продължава почти осем години и може би се равнява на стойността на един апартамент, особен с лихвите. Но понеже икономиката се поддържа именно с такива необходими жертви, разглезеното ми съзнание не може да се примири с конвенционалния градски транспорт. Оттам идва и широтата на познанията ми относно сложността на личностите, ангажирани в таксиметровите превози – тези титани на мисълта и градските клюки. Като всеки графоман (справка: графоман е човек, умрящ да пише, дори и да няма кой да го чете, което всъщност изобщо не го интересува), не мога да се въздържа да не споделя опита си с таксиметровите шофьори. За краткост ги наричам „таксисти”, може и тасьори, което показва малко по-висш пилотаж или пък танкисти – за тези, които карат по-бясно по улиците.

Аз ги разделям на няколко категории, като градацията е от най-низшия към най-висшия ранг. Склонността ми към йерархичните системи също би могла да има дълбоко психологически обяснения, но в момента и при все личностите, за които се каня и от одеве обещавам да пиша, считам, че съм твърде незначителна, за да се анализирам. Категориите са следните:

1.      Разред „таксисти по икономически причини”:

Тук попадат тези, които са искали или мислили, че ще бъдат по-други, ако не беше им се случило така, че да останат достатъчно без пари, за да обикалят като глухи кучки (благодаря на баща ми за този израз), целия град. Категориите тук са:

1.1.„всеки клиент е ценен” – тази категория таксисти се стремят да уловят като копои всеки махнал с ръка клиент, без да се замислят дали той не маха на приятел, не маха срещу досадна муха или пък дали не става въпрос за Голата маха на Гойа. Важното е да си плати.

1.2.„парите не миришат” – склонността на тази категория да прибира всеки пиян, с риск да му оповръща колата, трябва да се оцени по достойнство. Това спестява и доста работа на полицията и „Изтрезвителното” – последните да се замислят за някаква месечна лепта за подобни жертвоготовни шофьори или поне съдействие пред КАТ - да не ги спират за проверки.

1.3.„това е за последен път” – в тази категория попадат ужасно недоволните от работата си таксисти, които смятат, че всеки качен пътник им е последният и ще ги измъкне от блатото на дейността им. Заблудата е пълна, защото или ще бъдат ударени от друга кола и ще трябва да правят ремонти или ще се окаже, че започва да им се услажда и всеки последен път става предпоследен. Същото като с диетите при дебелите хора, разликата е в скоростта на натрупване на позитивите.

2.      Разред „таксисти по идеологически причини”:

Този разред включва онези шофьори, избрали поминъка си, за да не зависят от никого, а само от себе си. Лошото е, че се оказват неминуемо в плен на останалите идиоти по пътя, на лоши клиенти (лош характер, лош дъх, лоши маниери, лош навик да не знаят къде отиват и къде се намират…) или на лош късмет (неплатежоспособни клиенти, кофти полицаи, ревливи деца и др.). Категориите при тези са:

2.1.„нарушители на трудовата дисциплина” – това са таксисти, станали такива поради няколкократни дисциплинарни уволнения, решили, че така няма кой да им заповядва и да ги следи. Грешка. Биг брадър е навсякъде, но не онзи от телевизионното реалити, а този от „1984” на Оруел.

2.2.„имах съдружник и той ме прецака” – категорията е показателна – това са хора, които искат да не делят нищо с другиго, но както съдбата обикновено умее да се гаври – делят автомобила си с най-разнообразни твари, често без обяснения в Биологията.

2.3.„някога ще имам собствена таксиметрова фирма” – тези пък, са обладани от явно лишено от съдържание вътрешно усещане, че от таксиметрова дейност можеш да забогатееш достатъчно, за да заробиш себеподобните си. Всъщност това е естествен човешки стремеж – заробването на себеподобните, дори и само в мечтите, се оказва силна мотивация за доста исторически грешки.

3.      Разред „таксисти по състезателни подбуди”:

Разредът дава поглед върху една от основните характеристики на човека в първобитното му състояние – ако пристигне първи до светофара и мине на жълтото – прелюдия към червеното, той се счита успял, а свиренето на гумите е неговият рефрен, подчертаващ величието му. Това, че пътникът след слизането от колата не помни малкото си име, не е сигурен дали е отишъл на мястото, за което е тръгнал и не знае дали всичките му телесни части са се преместили заедно с него по цялата дестинация, е проблем, който не вълнува тази група шофьори. Те се делят на:

3.1.„не ми пука” – тук попадат пълните олигофрени, за които пътникът обикновено се дерзае, как са оцелели и дали книжката не е получена на някакъв лотариен принцип.

3.2.„рали-състезател” – за тези пък, най-важното е да задминат всяко возило по пътя си, независимо от правилата на изпреварването и възможностите на терена. Дълбоко в себе си мечтаят да са могли да полетят и почти си вярват, че са го сторили накрая.

3.3.„извиняващ се бързак” – тази категория е смесена между неосъществен рали-състезател и човек, който се опитва да се бори със себе си, като се извинява на пътника за ударите на челото му в предната седалка и/или страничното стъкло. Накрая винаги се стига до обяснението, че колата му е нова и още не й е свикнал на газта. Не му вярвайте – извиненията са заблуда, не изпитва истинско съжаление, но се опитва да получи бакшиш.

3.4.„летец-изпитател” – при тези няма грешка – карат много умело, но няма как да видите пейзажа наоколо дори при проявено повече от необходимото и възможното старание. Те летят. Не се извиняват никога, а чакат похвала – ако можете да говорите, разбира се. Приемат въздишките като манна небесна, без да се замислят, че всъщност се борите с нещо като морска болест, породена от честата смяна на набиращата скорост с рязката спирачка.

Следващите разреди са ми любимите. Докато първите три обикновено не се занимават с приказки, защото са увлечени от своите проблеми, собствената си личност или пък се борят с желанието си да се разплескат ефектно заедно с вас на пътя, то другите са пълни с идеи, надежди и желания, предназначени за споделяне с всеки срещнат – т.е. с мен и вас –пътниците.

4.      Разред „дървени философи”:

В разреда попадат онези, които са склонни да говорят заради самото говорене, дори когато няма кой да ги чуе. Винаги съм си мечтала в колата на такъв да имам скрита камера и съм сигурна, че си говорят и сами.

4.1.„специалист по всичко” – категорията се представя от онези таксисти, които са щипнали информация от вестници и телевизия и понеже не могат да я смелят сами, ви я предлагат леко сдъвкана и подправена със собствената им слюнка от зле моделирана логика, за да им помогнете при смилането. Обикновено са доста досадни, но нямат спиране, освен пристигането на желаното от вас място.

4.2.„в спорът се ражда истината” – това е опозиционерската каста таксисти – те също имат манията, че разбират от всичко, но по-добре от вас. Ще ви дадат маса ненужни съвети, естествено чрез спор, при който, защото сте добре възпитан/а, ще останат с впечатлението, че са победители. Това е моментът, в който ще постигнете тишината им - най-впечатляващата част от общуването с тях.

4.3.„помагачи” – тези, от своя страна, се изживяват като обществено призвани да се грижат за проблемите на другите. Умеят да предразполагат към откровеност, като след като ви изслушат привидно внимателно, се впускат да ви обясняват колко погрешни са мненията и решенията ви. Предлаганите от тях разрешения често се свързват със зле запомнени цитати от известни личности, рецепти от бабината медицина или скъпоструващи световно неизвестни майстори, към които ви препращат, защото имат икономическа изгода от тях или просто за да се намират на приказка. В последния случай рисковете са много големи.

5.      Разред „психолози”:

Тук спадат таксисти от различна възраст, с приятна външност и добре звучащ глас, на които се удава да ви накарат да си изпеете и майчиното мляко, за да могат след това с историята ви да хранят следващия пътник. Техните категории са:

5.1.„психолози-песимисти” – при тях, каквото и да споделите, ще се ви се развие теорията, че оправия няма. Имат склонност към самоубийства и ако, макар и рядко, съчетават същата с принадлежност към „таксисти по икономически причини” или – не дай Боже, към „таксисти по състезателни причини”, като слезете от колата, ще имате чувството, че сте изминали пътя на собствената си Голгота. Лекува се само с пълен отказ от таксиметрови превози за в бъдеще.

5.2.„психолози-оптимисти” – пълни антагонисти на предната категория. Ентусиазмът им е дотам заразителен, че биха ви принудили да си смените и пола, ако пътуването е извънградско.

5.3.„психолози-анализатори” – тъмните дебри на човешката същност не са непознати за тях, затова се пазете от такива. Те имат прекалено добър афинитет към предразполагането на събеседника, след което с две реплики ще ви разчленят по всички правила на касапското изкуство. След като слезете от колата им, със сигурност няма да знаете дали е ден или нощ и дали майка ви не е виновна за това, че сте напсували съседката си, защото като малък сте бил свидетел на майчините си драми с покачването на цената на сиренето.

6.      Разред „майстори на късия разказ”:

При тези се качвате, без намерението да участвате в какъвто и да било разговор, след което се оказва, че сте запленен до там, че ако не бързахте, бихте направили обиколка на околовръстното само, за да чуете още нещо.

6.1.„разкази с неочакван край” – дори да се чудите как историята приключва толкова нелогично, сте щастлив, че е споделена с вас. Постепенно започвате да храните приятелски чувства към шофьора, което неминуемо се отразява в сметката, но не ви пука.

6.2.„приказки от 1001 нощ” – на тези таксисти и Шехеразада би завидила. Те умеят да ви оплетат до там в мрежите си, че като слезете от колата, мислено запаметявате номера й, за да поискате диспечерката да изпрати същия човек и на връщане. Много добър маркетингов подход.

6.3.„драматурзи” – категорията е свързана с лица, на които като се оплачете, ви разказват такава сълзлива лична драма, че започвате да виждате проблема си незначителен. Близки са до психолозите, но са прекалено заети със себе си, за да ви чуят, за разлика от тях.

7.      Разред „злободневни”:

Разредът бъка от всякакви специалисти по злободневни теми – като се почне от цените на стоките от потребителската кошница, та до глобалното затопляне.

7.1.„градски клюкари” – ако не сте сигурен дали познавате „отвътре” хората в града си, попаднали сте на подходящия човек. Той може да разкаже, като от „първа ръка” всякакви истории за по-известните, а и напълно неизвестни за вас хора от града, естествено с всички пикантни подробности, защото подробностите правят историята жива.

7.2.„светски хроникьори” – не си купувате списания за хайлайфа – в таксито може да научите коя звезда с каква сексуална ориентация е, с кого и как спи и дали спи, пие ли, лекувала ли се е наскоро от наркотична или алкохолна зависимост, колко печели и т.н. Блудкава информация, поднесена с привкус на завист и омраза. Таксистът ще очаква да заемете страна, затова или не го слушайте или слушайте внимателно, за да улучите правилната насока. Иначе тежко ви – пътуването ще се превърне в истински ад от упадъчни приказки и злобни опити да научи какво работите, колко печелите, имате ли семейство, не сте ли гей и т.н.

7.3.„искам да е като преди” – хората, страдащи от мъка по миналото, защото тогава са били млади и/или красиви, си мислят, че животът тогава е бил по-добър, защото е било Татово време. Споровете са безсмислени. Преструвайте се, че слушате и клатете одобрително глава. Всички изречения са такива, че изискват одобрение и няма как да сгрешите.

7.4.„моята работа е най-лошата” – в категорията е налице диаметрално противопоставяне между таксисти, които смятат, че те печелят най-малко от всички или такива, които след като са научили, не без известно настояване, какво работите – че печелят по-малко лично от вас. Досадници, за които икономическата надстройка е по-важна от простото житейско щастие, защото същото при тях се съизмерва с количество пари и/или равностойността им в ненужни лъскави вещи, по възможност купени на „Главната”.

7.5.„България над всичко” – това са родолюбците, които въпреки че плюят всичко в страната ни, всъщност целят да ви подведат да заплюете заедно с тях и след това да ви оплюят, че не сте патриот. Идеята е да докажат сами на себе си, че обичат страната си и че не съжаляват, че не са я напуснали, когато са имали такава възможност, защото последното им го натякват жените им всяка вечер след работа.

7.6.„България е най-скапаната държава” – в категорията се срещат допълнителни подкатегории на плюещи България по принцип, плюещи България без принцип, плюещи България като държавност, плюещи политиците на България, плюещи икономиката на България и плюещи Европа, защото е приела България или защото я е приела твърде късно. Изобщо от толкова плюнки ще изпитате усещане за нечистоплътност и затова се въздръжте от активно участие.

7.7.„нашите политици са по-лоши от западните/руските” – както се вижда, категорията е разделена на две – източен и западен блок. Едните са недоволни от отдръпването ни от Русия, другите от това, че макар да се прилепяме към Запада, не живеем като тях. За всичко, според тези са виновни политиците, а на репликата, че сами си ги избираме очаквайте небивал изблик и по-добре не я споменавайте.

7.8.„агитатори” – тези таксисти смятат, че сте жертва на пълно неведение кои са правилните партии, за които следва да се гласува, кои са законите, които следва да се отменят/изменят и т.н. При тях е видима логореята (мания към говоренето, просто заради звука от собствения глас), по която причина е най-логично и безопасно да не бъдат прекъсвани. Те ще се опитват да ви убедят по най-невероятни начини, че следваната от тях идеология е правилната и единствено меродавната, която вие просто няма как да не припознаете за своя. Безнадежден случай на промито съзнание, без грам свободна воля.

8.      Разред „професионалисти”:

Такива таксиметрови шофьори, познавам само двама, а Пловдив е голям град. Не ги деля на категории. Те шофират перфектно, не те заговарят, когато личи, че не ти е до тях и те изслушват, без излишна фалшива емоция, ако ти се споделя нещо. Понеже никога не са ми досаждали с лична информация или възгледи по каквато и да било тема – не мога да ги класифицирам по-подробно. За жалост са доста ангажирани.

Е, да приключвам, че сигурно таксито ме чака и тирадата, че закъснявам, а на улицата пред кантората няма къде да се спре.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: margun
Категория: Други
Прочетен: 11368
Постинги: 7
Коментари: 2
Гласове: 18
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031