Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2011 04:14 - Друго е да не е твоето
Автор: margun Категория: Забавление   
Прочетен: 361 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 17.03.2011 04:16



              Правило ли ви е впечатление точно колко важно е за всеки да види във вас нещо, по което му напомняте на него и в момента, в който се убеди, че нещата са същите, ама даже още по-същите, да заяви твърдо, че няма нищо общо с неговия проблем. Така например, съседът ми се оплаква от жена си – как пеела в банята, как го гледала като сърдит звяр като закъснее след работа без причина и предупреждение. След като заявавам, че ако съм аз, главата ще му отнеса с пронизителните си викове (щото и аз си пея, напук на комшиите) и ако пък ми е мъж – главата му ще откъсна (изобщо много главна история му развих), но той отсече – тц, ти просто не знаеш какво нещо е жена ми. А тя – мила засмена... да не продължавам с цитатите, че не ми е силна паметта.
                Другото странно и необяснимо нещо е необходимостта на хората да се напреварват при оплакванията. Дошъл приятел на гости, разправя как починала майка му, баща му се пропил, жена му избягала с друг и има съмнения чии са децата, а ти започваш да се оплакваш, че шефът ти бил злобар, комшиите си тупали килима над прането ти и си губиш ключа за дома шести пореден път тая година. Жива трагедия. Странното в тези ситуации е, че и двете страни са доволни. Едната – че все пак е стоварила мъката си на чужди плещи, а другата – че не е се налагало да изслуша внимателно тази трогателна история, а и хитрото вметване за злия шеф обикновено пресича желанието на приятеля да ви поиска пари назаем, защото често най-трагичните истории са прелюдия към озаемяване, съдействие за озаемяване или опрощаване на заеми. Съжалявам, че пиша така, но истинската мъка се споделя рядко, защото тя задушава по такъв начин, че не можеш да издадеш и стон. Споделената мъка е такава, от която можеш да раздаваш с пълни шепи, защото не я чувстваш своя. Аз моята си я тая, за да не ме предаде и да стане чужда мъка. Защото тръгне ли мъката да обикаля, няма спиране. А от прекаленото щастие, което ще ме обземе след това може да превъртя (ключа, бушона, термостата на печката). По тази причина съм много внимателна с хората, които започват ненадейно да ми се оплакват. Освен ако не са напълно непознати. При тях споделеното ми се явява статистически.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: margun
Категория: Други
Прочетен: 11376
Постинги: 7
Коментари: 2
Гласове: 18
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031